Днес избираме президент на страната за осми път в новата ни история. Провеждането на президентски избори започва след 10 ноември 1989 г. Първите два пъти изборът е направен от Народното събрание, а след 1992 г. - пряко от всички имащи право на глас.

Първите избори се провеждат на 3 април. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов. Той е избран с пълно единодушие. Вторите избори също се провеждат непряко, но този път от Великото народно събрание. Налага се гласуването да протече в 6 тура, тъй като никой от кандидатите не успява да получи мнозинство от 2/3 от общия брой на 400-те народни представители. Така на 31 юли 1990 г. От името на СДС е номиниран Желю Желев. Той получава подкрепата на БСП, а след това и на БЗНС и ДПС. Така Жерю Желев е избран за поста с необходимото мнозинство.

През 1992 г. са проведени третите президентски избори. На тях най-голяма подкрепа получават Желю Желев и Блага Димитрова, а на второ място останат Велко Вълканов и Румен Воденичаров.

Четвъртите президентски избори се провеждат през 1996 г. Най-много гласове печелят Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Следват изборите през 2001 г. На тях Петър Стоянов и Нели Куцкова остават втори, а победите са Георги Първанов и Ангел Марин. Те повтарят победата си и на шестите президентски избори през 2006 г. Тогава втори остават Вален Сидеров и Павел Шопов.

Предишните, седми поред избори са спечелени от Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, а втори остават Ивайло Калфин и Стефан Данаилов.

С най-голям брой гласове е избран Желю Желев пред 1992 г. - почти 3 млн. души, а с най-малък Росен Плевнелиев през 2011 г.- близо 1,7 млн. души. С най-голямо мнозинство на поста се качва Георги Първанов след като през 2006 г. получава 75% подкрепа. С най-малко мнозинство е Ресон Плевнелиев с подкрепа от 52%.

Днес освен на президентски избори можем да гласуваме и на референдум. Досега в новата история на страната са проведени два референдума. През 2013 г. се проведе допитване до народа дали да се изгражда нова ядрена електроцентрала. Миналата година имаше референдум с въпрос дали да се гласува и дистанционно по електронен път. Сега предстои и третия референдум с въпроси, касаещи промяна на избирателната система.